Крал Мара споделя 10 правила на физическия свят, част 3 от 5

Никога нямаше да се озовем в тази ситуация. Никога нямаше да имаме недостиг на храна, ако живеехме според природния Закон на Вселената: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Продължаваме да убиваме същества, вкл. собствените си деца, собствените си кръвни деца, деца по кръвна линия. След малко ще ви оставя да чуете какво мисли Цар Мара Мара за убиването на собствените ви бебета.

Сега, първо продължаваме с това. Ние създаваме много лоши причини, затова жънем лоши последствия. Имаме твърде много вода, но я прахосваме, замърсяваме я и я правим негодна, като позволяваме на животните-хора да използват нашата скъпоценна вода. А това не е необходимо. Продължаваме да развъждаме, да храним и да вършим всякакви свързани с това действия, за да отглеждаме животни-хора, а после ги убиваме за храна. И вече сме ви казвали колко струва отглеждането и убиването на животните-хора, измиването, почистването и транспортирането, както и медицинските разходи, свързани с болести от животни-хора, които приемаме чрез месото и т.н. Никога не е достатъчно дълго говоренето по тази тема.

Никога нямаше да има неща като третия свят, неразвития свят, защото всяка страна щеше да е развита, ако по-напредналите общества им помагаха да се радват на Божиите Благословии, с които Бог ни е дарил. Щяхме да имаме изобилие от всичко – храна, вода, здраве – според нашия добър стандарт на живот. Ако всяка страна беше станала т. нар. "развита страна", нямаше да има болести, бедност, нямаше да се случва нищо лошо на обитателите на тази планета. Щяхме да живеем тук като в Рай. Боже мой, представете си всички изобретения, които можехме да имаме и които щяха да служат на хората по най-добрия начин. И нямаше да имаме войни. Нямаше да харчим трилиони, зилиони долари само за да убиваме, да произвеждаме оръжия за убийство и да ги използваме, за да се избиваме взаимно. Толкова много пари са пропилени, толкова безотговорност се е разпростряла по цялата планета, която постоянно убива милиони, милиарди, трилиони хора през цялото време. Щом едната свърши, друга се надига. И досега е така.

Вместо да се грижат един за друг и да се радват заедно на споделената благословия, хората продължават да рушат, да прахосват, да убиват, да се избиват един друг и да убиват доброжелателни същества като животните-хора. Затова непрекъснато жънем лошите, лошите, възможно най-лошите последици от нашите колективни действия. Не знам как като хора можете да виждате всичко това и да смятате, че е редно да продължава. Кармата прави хората слепи, глухи и неми. Само един поглед към новините всеки ден, навсякъде по света, и ще разберете, че нещо не е наред. Че нашите действия са донесли толкова много бедствия върху нас самите, а следващото поколение ще страда още повече. И в същото време всички казват: „О, обичам децата си. Обичам правнуците си.“ Моля ви, когато децата пораснат, те ги притискат да се оженят, а после да им родят деца. И се радват, когато имат внуци или правнуци. Празнуват. Показват обичта, любовта и щастието си и харчат пари за тях без притеснение по всяко време. Но нещата, които вършат, убиват бъдещото поколение.

Затова повечето неща, които хората правят днес, са в пълно противоречие с това, което наистина искат. Така че това трябва да е слепотата на кармата, на колективните последствия, които властват над тях, поради което дори не могат да мислят трезво. Иначе, да вземем например г-н Путин, президентът на Русия, той обича животните-хора. Той харчи много пари и време за животните-хора. Дори е летял с много малък самолет, което е рисковано, за да насочи дивите гъски-хора към по-добро местообитание. Човек трябва да има много любов, за да направи това, и той обича страната си, народа си. Ходил е навсякъде, веднъж дори за да извоюва правото за страната си да бъде домакин на Олимпийските игри.

А руският народ е много миролюбив. Била съм там, знам. Разказвала съм ви историята. Беше на рождения ми ден, когато бях в Русия и изнесох първата и мисля, единствена лекция. Но хората там са толкова добри, толкова добри. Вече съм ви разказвала за лекцията. Те дори ми казаха: „Автобусът е точно пред хотела ни. Не вземайте такси, твърде скъпо е.“ Знаят, че имам пари. Изобщо не бях наела най-евтината или най-малката стая, защото с мен имаше и други хора. Затова трябваше да имаме добри стаи, за да работим ефективно. Те го знаеха, но въпреки това се погрижиха за парите ми. Бях непозната за тях. Това беше дори преди лекцията ми. Дори не знаеха, че аз съм тази, която ще изнася лекцията. Не ме наричаха „Учителю“ или нещо подобно. Казаха: „О, автобусът е точно пред вас – не вземайте такси. Твърде скъпо е, няма нужда. Отивате направо в града. Това е всичко. Ако искате да отидете в града, качете се на автобуса отпред. И когато кажете на шофьора да ви съобщи, щом стигнете до вашата дестинация, до града, той ще ви каже.“ Всички говорят английски. О, Боже мой! Какъв персонал на хотел би се притеснявал за такава малка подробност и за такова малко удобство?

И аз отидох при автобуса. Казах ви, че не знаех. Не съм свикнала да пътувам с автобус, така че просто влязох и седнах. Изобщо не платих. Никой не каза нищо. Или може би в Русия автобусите са безплатни. Бях твърде заета с мисълта да разгледам Русия, да видя как живеят хората и колко са щастливи, колко са доволни, израженията по лицата им, за да мога евентуално да включа това в лекцията си. Така че не се сетих да платя билета за автобуса. Но никой не каза нищо. Шофьорът не каза нищо, просто ме пусна да се кача така. И хората дори ми отстъпиха място. Видяха, че съм много дребна, затова един или няколко от тях станаха и ме оставиха да седна на седалката. След това осъзнах, че не съм платила. Боже мой! А вече беше твърде късно. Автобусът вече беше заминал.

Затова по-късно се прибрах с такси и платих. Дадох щедър бакшиш, за да компенсирам. Не го направих умишлено, всички го знаете. Билетът за автобуса не можеше да струва чак толкова много. Можех да си го позволя. Естествено, щом можех да си позволя такси, значи можех да си позволя и автобуса. Но изобщо не бях се сетила за това. Не бях се возила в автобус от много, много години. Бях забравила, а и бях в чужда страна.

Навсякъде, където бях ходила преди, бях с голяма група и те винаги ме караха. Не ми се налагаше да вземам дори такси. Но по онова време в Европа имаше война. Бях поканена да помогна за овладяването на войната. И го направих. И войната наистина приключи, бързо, точно в последните минути от лекционната ми обиколка!!! Затова не можех да вземам много хора със себе си. Дори в Европа по онова време, в Словения, трябваше да наема кола, вече ви казах, и то дори не автоматична. И това беше първият път, когато изобщо карах такава кола. И колата спираше много пъти на магистралата. Затова трябваше да напиша на лист хартия и да го залепя на задното стъкло: „Нов шофьор. Моля, проявете търпение, моля, простете.“ И продължавах да карам и да спирам, да карам и да спирам. И за щастие, тогава може би нямаше много други коли, но все пак много коли минаваха покрай мен, махаха ми и се усмихваха. Благодарих им за търпението и разбирането.

И досега си мисля за това. Все още мисля, че беше твърде рисковано, защото някои ученици дойдоха при мен и ми казаха: „Учителю, имаме кола тук, елате с нас.“ Но не исках. Трябваше да пътувам съвсем сама – с багажа, билетите и колата, всичко сама, защото тогава кармата беше такава. Трябваше да платя всякаква цена, ако исках да спра тази война. Да, имаше още много неща, които трябваше да направя във връзка с работата си. Например, понякога трябваше да гладувам много дни, или да ям само едно нещо, и то само няколко парчета, или само да пия вода и да не ми беше позволено дори да пия нищо друго или да ям нищо друго, например. Така че, никога не съм ви казвала, но кармата на войната в Европа по онова време спря много бързо. Само вие ми благодарихте, европейските ученици ми благодариха. Защото някои го видяха, но повечето хора не го видяха.

А сега имаме писмо от Хана от Съединените щати: Най-Възлюбени Учителю, Обединени Трима Най-Могъщи и Светци от Суприм Мастър ТВ, наскоро Учителят разкри, че Тя е Кралят, Който върти Колелото на Дхарма! Спомням си преживяването си по време на Европейското турне на Учителя през май 1999 г. Поради избухването на война в региона, някои европейски ученици искрено помолиха Учителя да спаси Европа! Тя любящо прие поканата и обиколи 18 европейски държави за няколко седмици! Отидох в един от градовете с лекция, Прага, за да помагам. Бяхме разпределени да раздаваме листовки за лекцията при най-известната туристическа забележителност. Бях съсредоточена върху мисията си и не обръщах внимание на забележителностите. Проверих онлайн и най- вероятно това е бил комплексът от сгради на катедралата „Свети Вит“ и площадът. Там внимателно избрах мястото си, с лице към тесния проход, през който хиляди хора трябваше да минават. Цял ден стоях там и подавах листовки на хората. Живо си спомням как потоци от туристи постоянно се лееха оттам, говорейки на много езици, а гласовете им се преплитаха като гоблен на света. Потокът от хора ми напомни за колелото на прераждането – безкрайно, неспирно.

И тогава, за един миг, за кратък миг, АЗ ГО ВИДЯХ! Пред очите ми проблесна видение: ГИГАНТСКО КОЛЕЛО, въртящо се в дясната част на зрителното ми поле, самото Колело на Самсара! И пред мен колелото забави ход! И в този миг на застой хората поглеждаха, протягаха ръце, вземаха това, което им предлагах – листовки със снимки на Учителя и подробности за лекцията. Не хартия, а семена. Не мастило, а съдба. Всяка листовка е шепот от вечността. Някои спираха и почваха да четат. Някои я споделяха със своите спътници. Някои я запазиха и може би по-късно промениха живота си. Някои дойдоха на лекцията и се срещнаха с Учителя лично! Някои получиха посвещение и промениха съдбата си завинаги! Оттогава се родиха още ученици. Една страна беше благословена!

Тогава изпитвах само благоговение – невидимата ръка, която спира колелото! Години по-късно, когато Учителят разкри, че Тя е Кралят, Който върти Колелото наа Дхарма, най-накрая разбрах какво бях видяла в Прага. Колелото, което зърнах, беше реално. Силата, която го спря, беше реална. И за един кратък миг през май 1999 г., под кулите на „Свети Вит“, стоях на кръстопътя на съдбата, наблюдавайки как души слизат от колелото и се обръщат към БОГ! Благодаря ВИ, Учителю, за неуморните ВИ усилия да спасявате съзнателни същества, живот след живот! Най-добри пожелания за ВАС! Нека всички разпознаят СПАСИТЕЛЯ и най-скоро напуснат Колелото! Хана от Съединените щати

Нямам нищо против, както и да е, това е част от работата ми, чувствам, че трябва да правя всичко, което мога. Толкова много неща са така. Не е безплатно, не е без карма. Така че всички неудобства в Европа по време на европейското ми турне бяха причинени от кармата, но те не бяха единствените. Имаше още много, но не искам да ви казвам. Искам просто да се радвате на благословията и щастието си всеки ден и да не се тревожите за мен, нито да знаете прекалено много за цената, която плащам. Защото ако трябва да ви разказвам, никога няма да свършим с историите за моя живот и за това, което трябва да правя, не само в този физически свят, но и в ада. В невидимите светове понякога наказанието е по-тежко, отколкото във физическия свят, което можете да видите.

Във физическия свят можете да видите, че един Учител може да изстрада това, да изстрада онова, да се разболее, да бъде осмиван, унижаван, да го проклинат, да бъде несправедливо обвиняван, всякакви неща. Но всичко това е нищо, нищо в сравнение с онова, което един Учител трябва да изстрада и в невидимия свят – едновременно с това или в различно време.

Photo Caption: „Насладете се всички на ПОДАРЪКА, докато трае“

Изтегляне на снимка